„Земята е наша къщурка зелена
и нека е чиста добре подредена,
и нека е топла и нека да свети
снежецът през зимата, слънцето -лете!
Да кацне в дърветата песен на птиче,
Сребриста от рибки ,реката да тича...
И нека я пазим за тебе, за мене
Едничка е тази къщурка зелена!”
Мая Дългъчева
Светът в детските очи е добър и красив, вълнуващ и прекрасен, изпълнен с чудни гледки, пеещи поточета, вълшебства и изненади. Да намериш камъче е цяло богатство, да срещнеш буболечка е голямо преживяване, а да стъпиш в локва е приключение. Слънцето, вятърът, дъждът предизвикват радост и удивление, дъгата буди смях, а гръмотевицата–плач. Децата са нетърпеливи да опознаят света, с цялата си искреност и неподправеност, с широко отворени очи и чисто сърце те са готови да се впуснат в необятността.
Да обичаш тревите, пчелите, камъните, звездите, означава да обичаш хората, да приемаш живота в цялото му многообразие и да се чувстваш отговорен за опазването му. Нашето отношение и начина, по който общуваме с природата могат да засилят тази любов, но могат и да я разрушат. Ние възрастните, сме моделът на поведение, от нас те ще научат това, което ще им е нужно за цял живот.
Ето защо, пред нас стои нелеката задача да запазим у децата този нестихващ интерес и любопитство към околната среда, да съхраним чувството на единение и обич към природата, и да засилим уважението и респекта към природните сили и дадености.
Екологичното възпитание не е отделна проява или единична практика, то е дълъг процес в цялостното възпитание на детето - начин на мислене, активна позиция, умение да се живее в единство с природата.